Европа се затопля два пъти по-бързо от другите континети

мин. четене

Европа се е затоплила повече от двойно спрямо останалите континенти през последните 30 години и се бори с най-голямото повишаване на температурите, сравнено с която и да е друга територия на Земята. Това показва доклад на Световната метеорологична организация за състоянието на климата в Европа.

Публикацията идва в годината, в която беше регистрирано изключително трудно лято на крайности на Стария континент. Рекордни горещини измъчиха Западна и Южна Европа с множество пожари и суши, алпийските ледници се стопяват с безпрецедентна скорост, а дълга гореща вълна буквално сготви водите на Средиземно море. На Балканите пък имаше наводнения от излелите се рекордни валежи в края на лятото, докато плавателните реки в Западна Европа пресъхнаха и нарушиха допълнително ритъма на стокообмена.

Причината Европа да се затопля по-бързо се дължи на факта, че голяма част от континента е в суб-Арктика и Арктика - най-бързо затоплящият се регион на Земята. Миналата година екстремните метеорологични явления от изменението на климата нанесоха щети за над 50 млрд долара. По-малкото облаци над Европа през лятото означава повече слънчева светлина, съответно повече нагряване на сушата и водата на континента, обясняват от Службата за изменение на климата на Коперник.

Горещата точка на горещите вълни

Някои учени нарекоха Европа „гореща точка на горещи вълни“, тъй като броят на горещите вълни на континента се е увеличил по-бързо, отколкото в други региони поради промени в атмосферната циркулация. Старият континент представлява жива картина на затоплящ се свят и ни напомня, че дори добре подготвените общества не са в безопасност от въздействието на екстремни метеорологични явления. От 1991 до 2021 г. температурите над Европа са се повишили средно с 0,5 С на десетилетие, се казва в доклада на СМО, докато средната глобална стойност на повишение е само 0,2 С.

Въпреки че температурите се повишават, Европейският съюз успя да намали емисиите на парникови газове с 31% между 1990 г. и 2020 г. и има за цел да намали емисиите с 55% до 2030 г.

На 6 ноември в Египет предстои годишната среща на върха на ООН за климата. На нея с голям интерес се очаква да присъстват френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Решението на британския премиер Риши Сунак да не присъства на форума се преразглежда, но определено не е добър знак.

Да си припомним някои от най-свирепите прояви на ярост на климата

 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: