Генерал Зима този път няма да е на руска страна

мин. четене

На 23 август 1939-та Нацистка Германия и Съветска Русия сключват договора Молотов-Рибентроп с който Хитлер и Сталин си поделят Полша. Тази сделка позволява на съветите да упражнят натиск и установят военни бази в Литва, Лавия и Естония. Считайки, че същото ще стане и с Финландия, Сталин изисква териториални отстъпки в Карелийския провлак, осторви във Финландския залив и военна база близо до Хелзинки. Отговорът обаче за учудване на Москва е отрицателен.

Така на 30 ноември Сталин започва война срещу Финландия, която ще се превърне в една от най-големите грешки на Русия в нейната история. Войната продължава през цялата зима до март 1940г., но упоритата борба на финландците до последно в комбинация с тежката зима и лошата подготвка на руската армия води до пълно фиаско. Финландия регистрира около 25хил загинали срещу 120 хил до 160 хил. загинали съветски войници от около 700 хил армия. Страната в крайна сметка подписва желания договор от Москва, но очакваната бърза разходка до Хелзинки не се състои.

Година и половина по-късно именно тази слабост ще е повод Германия да нападне от запад.

80 години по-късно

В момента Русия води поредна офанзивна и завоевателна война в навечерието на зимата. Очакванията за бърза тридневна разходка до Кийв не се състояха през февуари и март. Почти всички налични части на руската армия са регистрирали вече тежки загуби, до степен тяхната бойна ефективност да е въобще под въпрос. Лошото снабдяване продължава да е проблем, а слабата подготовка и мотивация на мобилизираните резервисти са основния минус на руската армия по почти всички фронтове.

Всичко обаче тепърва може да стане по-зле щом температурите започнат да падат и да се задържат под нулата. За разлика от Русия, Украйна получи сериозна екипировка от съюзниците си - включително и арктически екипи и зимно облекло от Канада и Великобритания.

Особености на терена

Тежка зима ще означава замръзнала земя, което в действителност е добре за тежката бронирана техника на фронта. Това допълнително би било и предимство за Украйна. Дори и в началото на войната огромно количество руски танкове засядаха, спираха и аварираха. Близо година по-късно и 1500 потвърдени унищожени танка състоянието на руския брониран танк също вероятно е сериозно спаднало.

Затова и противно на очакванията топлата зима вероятно би спомогнала за тези страни, които се защитават и би била минус за всякакви офанзивни операции, които в случая са предимно украински, които имат цялостна инициатива по почти всички фронтове. Прочутия украински чернозем във влажно време прави преминаването с верижна техника напълно невъзможно и ще изисква пълна зависимост от пътищата в страната за придвижване. Ефектите от това бяха видими именно през пролетта, когато огромните колони руски танкове бяха лесна плячка за дронове и джавелини.

По-студеното време обаче ще е тежко изпитание за украинското цивилно население, тъй като цялата енергийна система на страната е под постоянни руски атаки. За последния месец Русия е извършила поне шест масивни атаки по най-големите електроцентрали в цялата страна. Топлоподаването и електроподаването вероятно тепърва ще стават все по-трудни.

В подготовка за зимата

 

Украинските цивилни се готвят още от сега за тежка зима, като започват складиранията на дърва за огрев, бензин и дизел. В материал по темата на Politico, които отразяват ситуацията в Лвов, те цитират и кмета на града, който подготвя две големи керамични печки в офиса си, които не са палени от близо 100 години.

Атаките на Русия са повредили около 40% от системите за топлоподаване, 90% от електричеството от вятър, повече от 40% от тези от слънце. Около 60% от електричеството на Украйна се генерира от АЕЦ, а остатъка се допълва основно от ТЕЦ, които също са поели сериозни удари. Последните удари на Русия са били насочени и към трансформаторите и разпределителните центрове, правейки работата на електропреносната мрежа повече от трудна.

По всичко личи, че усилията на Москва са да причини максимално трудна и болезнена зима за Кийв. В материал на нпр, Марися Запасник, която е директор на украинското подразделение на Международния комитет за спасяване заявява, че "хуманитарната ситуация скоро ще стане много по-тежка отколкото в момента", като вероятно ще има много хора на които просто няма да има възможност да се помогне.

Така правителството фокусира усилията си в логистика на достатъчно дървен материал с който хората да могат да се топлят през зимата. По същата причина властите вече забраниха дори износа на дървен материал за отопление.

Това дава надежда, че въпреки трудностите украинските граждани ще преодолеят и още едно изпитание през тази трудна за тях година.

 


Още по темата: