In memorium: Blade Runner нямаше да e същият без музиката на Вангелис

мин. четене

Сънуват ли андроидите електрически овце? Не знам, но аз сънувам музиката на Blade Runner – едно от многото съкровища, които ни остави Вангелис. Както казват датчаните, едно голямо вековно дърво падна в нашата гора – такава е загубата на култовия композитор за музикалния свят.

Със скромен опит да го почета си припомням първия път, когато зърнах на екран историята на детективът Рик Декард, тръгнал на лов за репликанти. Атмосферата на филма Blade Runner нямаше да бъде нищо, без музиката на Вангелис, която пропива всеки един кадър от този ноар с роботи. Не, не просто роботи. Те получават душа с всеки един тон от синтезатора на покойния композитор.

Звуците са едновременно футуристични и мистични. Призрачни женски вокали се обвиват около от меланхолична електроника. И се пренасяме в този толкова странен, болезнен, но и интересен свят, където човешкото е леко замъглено. Където си задаваме въпроса "Какво всъщност ни прави хора?".

Rachel’s Song и Memories of Green ни открехват вратата към нежната, чуплива, смутена и красива вътрешна вселена на една жена, осъзнала, че живота ѝ е лъжа. Саксофонът в Love Theme добавя нотка ръждив романс в иначе безчувствения и циничен поглед на героя на Харисън Форд.

Усещаме как е намерил някакъв остров на утеха в любовта си… към един андроид. Blade Runner Blues ни потапя директно във вибрацията на антиутопичния Лос Анджелис. Студен, суров и неонов – той е почти нетуптящото сърце на този класически sci-fi.

Любимото ми от всички обаче е Tales of the future – където женският глас напява дрезгаво на непознат език, излиза сякаш от недрата на земята, просто пробива през екрана, хваща те за гърлото и ти казва: „Това не е миналото, това не е бъдещото – това е, което може да бъде…“. Звучи като Ханс Цимер да е почерпил сериозно вдъхновение за композициите си в „Дюн“.

Още на следващата страница...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: